Появата на проф. Джигоро Кано и утвърждаването на Кодокан джудо се превръща в сигнал за възраждането на традиционните бойни изкуства. 

Основателят на Кодокан джудо - Джигоро Кано (1860-1938г.) оценява тогавашната обстановка по следния начин : „Съществуват школи по джуджуцу, в които понякога се набляга на груби и опасни техники, и други, в чиито тренировъчни зали често без необходимото наблюдение необучени инструктори хвърлят необуздано партньорите си или започват свади; резултатът е по общо мнение, че джуджуцу прави младите хора хулигани...Друга причина е, че когато аз започнах да обучавам, джуджуцу бе на границата на забравата и някои майстори бяха така загубили достойнството си, че устройваха публични мачове за да припечелват прехраната си. Такава унизителна практика, която води до проституиране с военното изкуство заслужава само презрение".

По онова време упадъкът на джуджуцу придобива и катастрофални количествени изменения - от 35 школи само една е била истинска или некомпрометирана. Непосредствено преди появяването на Кодокан джудо са съществували около 20 рю или школи по джуджуцу.

Джигоро Кано се появява съвсем навреме със своите новаторски и нетрадиционни за онова време идеи, за да „...спаси старинните бойни изкуства от поругание и позор" и най-вече „...джуджуцу като едно от почетните изкуства на воина не прави изключение от това и е на ръба на гибелта".

В Кодокан (школа за изучаване на пътя) се въвеждат два основни метода на обучение - ката (формални упражнения) и рандори (свободна практика). При двата метода се използват принципите, „максимална ефективност с минимално усилие“ и  „всеобщо благополучие и взаимна полза“. Да се съпротивляваш на по-силен противник ще доведе до твоето поражение, а приспособяването и избягването на нападението на твоя противник ще го накара да изгуби своето равновесие, силата му ще бъде намалена и ти ще го победиш. Това може да се прилага независимо от относителния размер на силата, правейки възможно по-слаби противници да победят значително по-силни.

         Той обучава своите последователи към трениране на морала и на естетическото възприятие. Успоредно с практиката, трениращите научават, че каквато и да е целта, тя ще бъде постигната най-добре, ако умът и тялото се използват максимално ефективно.

         Идеите на Кано са възприети от цялата японска нация и на тази основа са създадени кендо, айкидо, иайдо, кюдо, карате-до, като пътища за развитие на личността, а не просто техники за бой. 

        През 1886г. "Кодокан джудо" побеждава с 14 победи и една равна среща над школата "Тоцукарю" след организирано силно състезание от шефа на токийската полиция. През 1909г. Кано създал МОК в Япония ( международен Олимпийски комитет), като до смъртта си бил член. 1935г. е създадена кю-дан системата от Миконосуке Кауаиши. Джудо става част от училищната програма, както и в университети през 1950г. Две години по-късно се създава МФД (междунордна федерация по джудо). През 1965г. джудо става част от Олимпийското семейство, а за първи път се включва в Олимпийските игри през 1972г. в Мюнхен. Над 200 страни практикуват и популяризират джудо и до ден днешин.